След безспорния успех на «Пътуване към Констанитонол» (2006) Лиляна Симеонова, представя на публиката своята нова книга “Скандинавската експанзия и Западът: края на VIII - 60-те години на ХI в. (търговия, градски живот, литературни стереотипи)”, която издателство «Парадигма» разпространява на книжния пазар от месец септември. Темата на книгата, скандинавската експанзия в западна посока или – образно казано – сблъсъкът на езическия Север на Европа с нейния християнски Запад е явление, което науката все още не е оценила еднозначно. За да се разбере скандинавската експанзия, трябва да се има предвид, че тя не се осъществявала само за сметка на Западна Европа, пише авторката в предговора на книгата си. Докато датчаните и норвежците се нахвърлили върху империята на Каролингите и върху Англия, Шотландия и Ирландия, техните съседи шведите се насочили към земите на днешна Русия, към Централна. Азия и към Черноморието. Скандинавците доминирали в европейската история в продължение на три века, от края на VIII в. докъм 60-те години на ХІ в. Епохата на скандинавската експанзия приключила с убийството Харалд Хардрада през 1066 г.Целта на книгата е да изследва как протичащата в западна посокаскандинавска експанзия с нейните съпътстващи явления, а именно войната, пиратството и колонизацията на нови земи, се отразила на градския живот и преди всичко – на търговията на дълги разстояния в Северна и Северозападна Европа в периода от края на VIII докъм 60-те години на ХІ в.Успоредно с книгата за пиратството, издателството пуска на книжниата борса и още една книга, с тематика насочена към Балканите. Това е книгата на живеещата в САЩ авторка на «Балкани-балканизъм» (2001 2004) Мария Тодорова, «Подбрани извори за историята на балканските народи (XV-XVIII)».

1. 1. Произход и значение на метафората. Терминът μεταφορά (гр.) произлиза от древността и означава ‘пренасяне’. Според Аристотел метафората е несвойствено име, пренесено от род на вид, от вид на вид или по аналогия“ (Аристотел, 1983, т.4, с.669). Но това преместване на името не става произволно и хаотично. “Критерият тук е пак в реалната или изглеждащата “реалност” : доколкото реалната или изглеждащата като реална вещ, предмет, състояние, ситуация и пр. дава поне някакво основание да ù се приписва (да се пренася върху нея) нещо друго и различно, но все пак имащо някакво сходство с нея или пък преносимото е дотолкова различно, противоположно или съвсем неутрално, че пренасянето му може да предизвика само недоумение, насмешка, порицание, подигравка и т.н. ” (Паси 1995:52). Или метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Все пак не може всичко да се включи в границите на тези реалности. Момичето плаче и луната плаче. Нормално е човешко същество да тъгува или да се радва и сълзите му са естествена реакция на организма. Но за природните обекти не е възможно да изпитват каквито и да е чувства. Повече от ясно е че се търси някакъв ефект от тази метафора. Слънцето плаче със сигурност предизвиква поне недоумение у реципиентите си.

На фона на няколкото военни конфликта по света днес, Домът на хумора и сатирата предлага на габровци и гости на града нова тематична изложба.До 15 септември т.г. любителите на карикатурата имат шанса да видят колекцията „Хуморът – мирна зона”. Изложбата е посветена на вечния стремеж на човека към свобода и мирен живот и може да се разглежда като своеобразен апел за толерантност между народите, взаимно зачитане на суверенитета и гарантиране свободата на хората. Колекцията включва 92 карикатури на 85 автори от 29 страни от 5 континента и представя оригинални виждания за войната и мира, пречупени през призмата на хумора. Карикатуристите от четирите краища на света са единодушни и непримирими по въпросите за въоръжаването, тероризма, военните окупации и ядрената заплаха за човечеството.

В голяма част от рекламните послания се използват второлични глаголни и местоименни форми : ”Минаваш тънко“ –”vivatel“, ”Не бъди сухар, забавлявай се“ – ”Програмата“, ”Спри времето“ – ”Bilka“, ”Вземи света в ръка“ – ”National Geografic“, ”SMS ”Обади ми се““ – ”Globul“, ”Представи си леещи се цветове и стил“– ”Samsung“, ”Не е това, за което си мислиш…“ – ”Flirt“, ”Не се ”гъбаркай““ – ”Миконафин“ (Виж снимката). Тези текстове с императив във 2 л.ед.ч. търсят контакт с реципиента. Това предполага определена близост между рекламодателя и рекламополучателя, която е общовалидна за всички потребители. Следователно независимо от целевата група, рекламата трябва да внуши интимност на потенциалните клиенти. Ти-формите се употребяват често в сегашно време. Презенсът ”не е в своето актуално значение, не показва процес в момента на говоренето, а представлява действие изобщо, без оглед на конкретния момент…“ (Баракова, 1997). Именно в рекламните заглавия не се търси резултат от настоящи въздействия, а се предвижда ефективност изобщо – в неопределен момент.